Социолозите сериозно са се притеснили от най-новата тенденция, според която децата буквално са на изчезване. Драстичният спад в раждането не се наблюдава само в развитите страни, но и в държавите от Третия свят. Просто в Европа, да речем, е най-очевиден.
Големите умове излизат с две обяснения на феномена „преднамерена бездетност“, на който са способни най-вече хората. Говорим за изкривеното отношение към потомството ни и така наречената „к-стратегия“ на поведение, която предполага само едно дете в семейството, но затова пък обградено с повече грижи и внимание. Последното обаче е спорно.
Психолозите сравняват взаимоотношенията между майката и детето като танц – след действието на единия веднага следва ответен удар от другия и така нататък. В случай че хармонията се наруши, хлапетата започват да боледуват. Или естествена защитна реакция, когато няма изход.
Най-новата тенденция е съвременните бизнес майки и татковци да не възприемат рожбите си като свое продължение. Това е чудесно и се препоръчва, както вече сме писали, но именно оттам идва и изразът „издънка на богати родители“. Още по-лошото е, че определението „издънка“ вече не се използва само за наследниците на богаташите.
Загледайте се в магазините за детски играчки. Днес повече от всякога в тях се предлагат плюшени мечета и други животни с ръста на най-големите им почитатели. Въпросните артикули не случайно са създадени с идеята да бъдат прегръщани – един жест, за който малчуганите милеят, особено в периода между 3 и 11 години. Но всъщност хлапетата умират за подаръци от типа на семейна разходка в парка, футбол с татко, четене на приказка с мама.
В същото време родителите започват да наричат децата си с имена на продукт от престижни фирми. По данни на Управлението за социална безопасност на САЩ в списъка на популярните детски имена са Армани, Порше, Тифани, Картие, Шанел, Диор и пр. Обяснението на специалистите е просто – майките и татковците удовлетворяват така мечтания от тях висок статус. За съжаление отчуждението от хлапетата не е типично само за заможните. В цял свят се говори за детството с термини като потребление, маркетинг, имиджмейкинг.
Сега за невероятната способност на човека да казва „не“ на първичните си инстинкти. Дори и в една от страните с най-висок процент на раждаемост – Германия, 30% от жените не искат и да чуят за майчинство. Според големите умове това е естествен процес.
В природата съществуват само две стратегии на поведение. Едната е така наречената „r-стратегия“, която следват мишките и зайците например, и която предполага голямо потомство, но и висока степен на смъртност. Другата, „к-стратегията“, характерна за слоновете и китовете, пък се отличава с раждането на едно дете, но и нивото на оцеляване е значително по-високо. Във втория случай родителите влагат повече сили в отглеждането.
Днес хората от технологичната ера залагат именно на формулата „к“, като не гонят ударно количество деца, а качество във възпитанието, образованието и осигуряването. Тази тенденция се наблюдава в цял свят.
Както винаги, надеждата умира последна и учените разчитат единствено и само на природата, която в един момент просто ще предложи някакъв обрат. Накъде и как обаче ще тръгне съвременният свят е пълна загадка.
На нас не ни остава нищо друго, освен да не забравяме, че децата ни имат нужда от любов и разбиране.
