Цял живот обвиняваме другите за проблемите си, но истината е, че всичко зависи от нас самите. Не от съдбата, не от късмета или останалите заподозрени. Сами усложняваме положението си и се наказваме. Руската психоложка Юлия Свияш даже издаде цяла книга „Как неволно съсипваме живота си и живота на своитe близки“ и в 320 страници обяснява с конкретни примери как всъщност дълбоко в себе си ние не искаме да сме щастливи. Не искаме. Защото филмът ще свърши. А какво правим след хепиенда в кино салона. Тръгваме си. Често по същия начин реагираме, когато не ни изнася. Какъв е изходът?
Спрете да бягате от проблемите, както и да ги отлагате. Приемайте ги и ги разрешавайте, колкото се може по-бързо.
Не се самозалъгвайте. Стигат ви лъжите на околните, които обаче са съвсем друго нещо. Ако не вярвате и на себе си, тогава на кого ще разчитате.
Не живейте с миналото. Независимо дали става въпрос за най-щастливия или най-лошия момент в живота ви, силната носталгия е в състояние тотално да замъгли настоящите приятни моменти.
Щастието не се купува. Купуваме си напитки, десерти, екскурзии, дрехи, секс или опит дори, но те няма да ни направят живота по-розов. Може, но за кратко. Както казва Пауло Коельо – щом и най-бедният може да бъде щастлив, значи материалното не е от решаващо значение.
Не разчитайте само на другите. Всеки си има своите проблеми. Бъдете самоуверени и независими. Ако не знаете как да реагирате, щом останете сами, понеже сте свикнали вечно да ви подкрепят, значи сте загубени.
Не се страхувайте от провал. Всъщност той е най-добрият самоучител и колкото пъти се проваляте, толкова повече научавате. Както е казал Ленин – по-важното е да съберем сили и да се изправим.
Учете се от грешките си. Ако веднъж сбъркате, не се отказвайте, но намерете друг начин да се справите.
