Самоконтролът е висш пилотаж и малцина се справят с него. Не е нужно да изпадаме в крайности ала желязната Мерил Стрийп в „Дяволът носи Прада“, а да бъдем властелини на собственото си тяло и съзнание, доколокото можем. Тъмните сенки под очите са малкото зло след безсънните нощи. Липсата на концентрация и въобще общата умора всъщност са неприятностите, с които трябва да се борим, ако се лишим от така безценните шест часа (поне) пълен покой на денонощие.
Наслушали сме се на съветите от типа „Не пий кафе след залез слъне“, „Изключвай телевизора“, „Дърпай плътно завесите“ или „Вземи топъл душ“ преди лягане. Но има и други елементарни трикове, които бързо затварят очите, но за съжаление, често ги пропускаме.
За да се унесем в блажен сън, изтриваме натрапчивите мисли от съзнанието си и се фокусираме върху собственото си дишане. Звукът от него действа като преспивна песничка и тук се сещаме за любимата ни Lullaby на The Cure. За тези, които заспиват с мелодии, пък непрекъснато излизат релаксиращи компилации, като The Best of Karunesh с индийски привкус или Relaxation Piano Music Iс ефирни изпълнения на Шопен, Шуберт и още класици.
Няма как да компенсираме безсънието, по-добре е да се върнем към обчайния си ритъм. Наваксването с лягане по никое време – прекалено рано или прекалено късно, едва ли ще ни накара да се събудим като нови, но със сигурност тотално ще размести биологичния ни часовник. Затова е хубаво да дърпаме шалтера всяка вечер по едно и също време.
Употребата на алкохол и цигари непосредствено преди да се гмурнем в леглото може само да размърда сивото ни вещество, но не и да ни кротне.
Стайната температура трябва да е между 16 и 20 градуса. Усилените на макс радиатори вдигат сметките, но и оборотите, с които тялото ни работи. Студена стая и топли завивки – това е номерът.
Обикновено рекламите, с които ни облъчват нонстоп, са пресилени, но в тези за вълшебните възглавници и матраци има голяма доза истина. Изибраме ги не по интернет, а лично.
Вече не се тормозим с въпроса „Защо не мога да заспя?“. Първо, защото вероятно пак ще се случи, и второ, защото обикновено сме наясно с причините. Вместо да се тръшкаме излишно, ставаме от леглото и хващаме приятна книга например. Но не от сорта на „Подсъзнанието може всичко“ на Джон Кехоу – нея я прилагаме на практика, щом започнем да се въртим в леглото. Като мантра си представяме едно и също, дори и вероятността то да се сбъдне да не е много голяма, но поне действа успокояващо.
