„На лъжата краката са къси“ – понякога това може да се приема и съвсем буквално, особено когато срещу вас стои собственото ви дете и с невинна усмивка ви обяснява нещо, за което и сами знаете, че няма общо с истината. Каква ще е първата ви реакция, осъзнавайки неприятния факт, че въпреки всичките ви грижи и възпитание, и то е започнало да лъже за своя собствена изгода?
Гняв, че се случва, тревога в каква личност ще се превърне, щом от най-крехка възраст си служи с подобни манипулации и разбира се, срам и вина. Вина, че и ние самите като родители носим отговорност за подобно поведение. Спокойно! Няма дете, което да не е излъгало поне веднъж. Простите факти сочат, че лъжата е признак най-вече за развитие.
Истината на децата Vs Лъжата на децата
Чували ли сте сина си или дъщеря си да излъжат на 2-3 годишна възраст?! Разбира се, че не. Просто в този етап те са твърде малки и виждат света през онези „розови очила“ – способност, за която винаги им завиждаме след време. Заобикалящата ги действителност е толкова опростена и красива, лишена от каквито и да е обществени догми и предразсъдъци, че те не виждат смисъл да я „изкривяват“ по какъвто и да е начин.
Достигайки 4-5 години, то вече е пораснало до степен, в която е овладяло мисловни операции като анализ на света около него, предположения с евентуален резултат и т.н. и логично започва да се ориентира какво би постигнало, ако от време на време променя ситуацията в своя полза.
Защо лъжат децата?
Мотивацията за изкривяване на фактите винаги е пряко свързана с манипулацията. Детето никога не лъже без причина – дали ще е за да получи някаква изгода или за да избегне наказание, тя винаги има скрит смисъл.
Лъжа за облагодетелстване – разбрало веднъж, че има възможност да спечели от подобна ситуация, то логично ще повтори. „О, на мама, всичко си е изяло“ – и емоцията е придружена с целувка от нейна страна. Следващият път детето може и да си изхвърли храната в тоалетната, но когато го попитат дали си е изяло всичко, отговорът ще е положителен. Изводът е прост: ако кажеш истината, ще си навредиш, ако излъжеш – ще спечелиш.
Лъжа от страх – една от най-срещаните детски лъжи е именно тази, продиктувана от страха. Той/тя се притесняват от наказание или да не получат доза шамари за деянието си и логично започва да си измисля куп причини, за да оправдае поведението си. Тук всъщност се пораждат и най-забавните лъжи – тъй като все още е твърде малко, за да сътвори достатъчно достоверни оправдания, има реален шанс да разберете, че не се е справило заради проблеми, сътворени от извънземни, супергерои и т.н.
Лъжа като борба за независимост – в развитието си, детето постепенно започва да отстоява все по-явно собствената си независимост и лична свобода. И тъй като, докато е част от семейството и е под тяхна отговорност, трудно може да използва фактор като сила, за да се освободи от контрола, то започва да лъже. Това е неговият собствен начин да се чувства като самостоятелна личност.
Лъжа от липса на самоувереност – това е най-проблемната лъжа. Тя се появява, когато детето започва да чувства комплекс за малоценност, в много случаи породен от отхвърляне от социалната му среда. Така например, когато другите в училище се хвалят с богати родители, хубави играчки, интересни пътувания, за да се опита да се утвърди сред тях, то започва да съчинява „своята истина“, за да спечели доверието и уважението им. Подобна ситуация е повод да поговорите с детето си и да го накарате да осъзнае, че е обичано и ценено, без значение от обстоятелствата.
Какво да направим, за да го спрем да лъже?
– Най-важното условие е синът ви/дъщеря ви да ви чувстват достатъчно близки, за да са готови да споделят, казано другояче, трябва да имате условия на доверие помежду си. Детето трябва да е убедено, че с признаването на истината, няма да го критикувате, наранявайки по този начин гордостта и самолюбието му. Подобен подход дори и само веднъж ще означава то да съжали, че ви се е доверило и никога повече да не повтори.
– Забравете за каквито и да е наказания, физически или емоционални. Вместо това, именно в условия на доверие, му покажете, че разбирате мотивите му, успокойте го и му обяснете какви са последиците от лъжата – например, че тя вреди на отношенията между хората, че винаги се разкрива и води до негативен резултат, че ако лъже, съответно и то ще бъде лъгано и т.н.
– Дайте му личен пример и не забравяйте да го уверите, че то има своята независимост и носи отговорност за постъпките и последиците от тях. Покажете ли му веднъж, че има уважението, доверието и обичта ви, то със сигурност то ще се постарае повече да не ги предава.
